Деца на мрака,
деца без свобода,
деца, оставени да чакат,
някой да им подаде ръка!
Деца, гладни,
деца, подхвърлени сами,
деца, жадни,
деца, потънали в сълзи!
За залък хляб те чакат,
но кой да им отвърне?
От студ със зъби тракат,
но кой да ги прегърне?
Деца на произвола на съдбата,
деца без личност и без дом,
деца, продължаващи да чакат,
деца обречени и без подслон!
© Мирослав Дечев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
