ДЕТСКИ СЪН
(На моя племенник)
Тихо отварям вратата и кротко присядам.
Не искам белия ти сън да наруша.
Под клепките ти нежни пъпчици разтваря
един живот - току-що сътворена красота.
Когато спиш, така обичам да те гледам,
да те целувам с поглед и да се топя,
играчките, ухаещи на тебе,
покорни чакат детската ръка.
А тези меки ръчички
за кръв не са предназначени,
крачетата - за войнишки ботуши не са
и сърчицето, туптящо тъй близо до мене,
не бива да става къс сива скала...
Ти спиш!... Тъй кротък си
във своята дантелена безгрижност,
от устните ти пак струи най-розовата светлина.
Усмихваш се!...
Как бих желала да ти се усмихне
със същата невинност и света!
Тихо отварям вратата и кротко присядам.
Не искам белия ти сън да наруша.
Под клепките ти нежни пъпчици разтваря
един живот - току-що сътворена красота.
Когато спиш, така обичам да те гледам,
да те целувам с поглед и да се топя,
играчките, ухаещи на тебе,
покорни чакат детската ръка.
А тези меки ръчички
за кръв не са предназначени,
крачетата - за войнишки ботуши не са
и сърчицето, туптящо тъй близо до мене,
не бива да става къс сива скала...
Ти спиш!... Тъй кротък си
във своята дантелена безгрижност,
от устните ти пак струи най-розовата светлина.
Усмихваш се!...
Как бих желала да ти се усмихне
със същата невинност и света!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марияна Георгиева Todos los derechos reservados
