Тихо отварям вратата и кротко присядам. Не искам белия ти сън да наруша. Под клепките ти нежни пъпчици разтваря един живот - току-що сътворена красота. Когато спиш, така обичам да те гледам, да те целувам с поглед и да се топя, играчките, ухаещи на тебе, покорни чакат детската ръка. А тези меки ръчички за кръв не са предназначени, крачетата - за войнишки ботуши не са и сърчицето, туптящо тъй близо до мене, не бива да става къс сива скала... Ти спиш!... Тъй кротък си във своята дантелена безгрижност, от устните ти пак струи най-розовата светлина. Усмихваш се!... Как бих желала да ти се усмихне със същата невинност и света!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Тъй топла, нежна искрена...Божествена любов, благодаря!