Вземи ме в ръце. Поведи ме.
Да тичаме луди в дъжда.
Да берем на водата от думите.
На луната да чуем гласа.
Като две неумели хлапета
да объркваме стих и съдба
и под старите бели тепета
да се сгушим щастливи в съня.
Вземи ме в ръце. Поведи ме.
Тези капки по мойте страни
не са сълзи, а лунички спрели.
Малки влюбени ярки звезди.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados