7.03.2007 г., 10:32

ДЕТСКО

754 0 10

 

 

Вземи ме в ръце. Поведи ме.

Да тичаме луди в дъжда.

Да берем на водата от думите.

На луната да чуем гласа.

 

Като две неумели хлапета

да объркваме стих и съдба

и под старите бели тепета

да се сгушим щастливи в съня.

 

Вземи ме в ръце. Поведи ме.

Тези капки по мойте страни

не са сълзи, а лунички спрели.

Малки влюбени ярки звезди.

 

 

 

Димитрия Чакова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....