Вземи ме в ръце. Поведи ме.
Да тичаме луди в дъжда.
Да берем на водата от думите.
На луната да чуем гласа.
Като две неумели хлапета
да объркваме стих и съдба
и под старите бели тепета
да се сгушим щастливи в съня.
Вземи ме в ръце. Поведи ме.
Тези капки по мойте страни
не са сълзи, а лунички спрели.
Малки влюбени ярки звезди.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
