Вземи ме в ръце. Поведи ме.
Да тичаме луди в дъжда.
Да берем на водата от думите.
На луната да чуем гласа.
Като две неумели хлапета
да объркваме стих и съдба
и под старите бели тепета
да се сгушим щастливи в съня.
Вземи ме в ръце. Поведи ме.
Тези капки по мойте страни
не са сълзи, а лунички спрели.
Малки влюбени ярки звезди.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
