3 jun 2010, 14:04

Детство

  Poesía
648 0 0

Бях дете, дете на времето,

на времето, невинното.

Бях цвете, цвете на земното,

на земното, на днешното.

 

И ето, времето отмина,

сякаш толкова години спахме.

В сънища цветната картина се размина,

весели, игриви, все така невинни,

все така ли деца си бяхме?

 

Ала сега цветът е сив,

и дъгата  не е цветна, както преди.

Дори вкусът на обичта е вече горчив

и смехът в нас остана в предишните дни.

 

Вече сме безсилни от товара,

от товара, който носим всеки ден.

Само спомени отнасяме на олтара,

не отърсени, притискайки греха в плен.

 

Ей, детство, кажи ми - къде си ти,

защо се страхуваш да бъдеш в сърцето?

Не плачи, избърши своите сълзи,

усмихни се, накарай ни да летим от радост пак в небето.

 

Милан Милев

1.06.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...