3 июн. 2010 г., 14:04

Детство

651 0 0

Бях дете, дете на времето,

на времето, невинното.

Бях цвете, цвете на земното,

на земното, на днешното.

 

И ето, времето отмина,

сякаш толкова години спахме.

В сънища цветната картина се размина,

весели, игриви, все така невинни,

все така ли деца си бяхме?

 

Ала сега цветът е сив,

и дъгата  не е цветна, както преди.

Дори вкусът на обичта е вече горчив

и смехът в нас остана в предишните дни.

 

Вече сме безсилни от товара,

от товара, който носим всеки ден.

Само спомени отнасяме на олтара,

не отърсени, притискайки греха в плен.

 

Ей, детство, кажи ми - къде си ти,

защо се страхуваш да бъдеш в сърцето?

Не плачи, избърши своите сълзи,

усмихни се, накарай ни да летим от радост пак в небето.

 

Милан Милев

1.06.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...