28 ene 2011, 9:33

Детство

  Poesía
595 0 3

ДЕТСТВО

 

Къде остана, детство мило!

Защо си толкова далече?

Дали бе много подранило,

или пък аз съм стара вече?

 

Ах, спомените ти чудесни

все още пълнят тишината.

Във твоите игри и песни

утеха търся за душата.

 

Къде остана, детство славно?

Аз пак при тебе се завръщам!

Животът свършва, а незнайно

защо отново те прегръщам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав, Ани! И детството, и стихът ти са чудесни!
  • Едно палаво детство
    във мене живее
    и никак,ама никак
    не иска да остареем.
    С очите ми още
    светът то усмихва
    и шарен смехът ми
    по тъжни улици плисва
    Хубав стих!Провокира и мен-благодаря ти!
  • на всички ни липсва

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...