28.01.2011 г., 9:33

Детство

590 0 3

ДЕТСТВО

 

Къде остана, детство мило!

Защо си толкова далече?

Дали бе много подранило,

или пък аз съм стара вече?

 

Ах, спомените ти чудесни

все още пълнят тишината.

Във твоите игри и песни

утеха търся за душата.

 

Къде остана, детство славно?

Аз пак при тебе се завръщам!

Животът свършва, а незнайно

защо отново те прегръщам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Ани! И детството, и стихът ти са чудесни!
  • Едно палаво детство
    във мене живее
    и никак,ама никак
    не иска да остареем.
    С очите ми още
    светът то усмихва
    и шарен смехът ми
    по тъжни улици плисва
    Хубав стих!Провокира и мен-благодаря ти!
  • на всички ни липсва

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...