29 jul 2006, 12:35

Детство

  Poesía
1.1K 0 8
Сладък аромат на круши,
малка стиска магданоз,
дядо ми цигара пуши
и подвиква пак "без коз".

Весело е! Аз съм малка,
с хлапетиите ядем,
спорим малката русалка
станала ли е човек.

Малки, ала философи,
радостни, но не съвсем -
има супа със картофи,
а яде ни се пък сладолед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
  • Мила този стих и мен ме развесели след скапаното ежедневие да се върнем назад в годините е като глъдка чист въздух!!! Отдава ти се мила и недей да спираш да пишеш, заслужава си и ти желая от все сърце някой ден всичко което си написала да си го чета вкъщи в една книжка разписана от теб
  • Детство мое, така си ми потребно...
    хубаво детство си нарисувала
  • Хубаво е!!!
  • Благодаря ви

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...