Jul 29, 2006, 12:35 PM

Детство

  Poetry
1.1K 0 8
Сладък аромат на круши,
малка стиска магданоз,
дядо ми цигара пуши
и подвиква пак "без коз".

Весело е! Аз съм малка,
с хлапетиите ядем,
спорим малката русалка
станала ли е човек.

Малки, ала философи,
радостни, но не съвсем -
има супа със картофи,
а яде ни се пък сладолед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • Мила този стих и мен ме развесели след скапаното ежедневие да се върнем назад в годините е като глъдка чист въздух!!! Отдава ти се мила и недей да спираш да пишеш, заслужава си и ти желая от все сърце някой ден всичко което си написала да си го чета вкъщи в една книжка разписана от теб
  • Детство мое, така си ми потребно...
    хубаво детство си нарисувала
  • Хубаво е!!!
  • Благодаря ви

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...