ДЕВЕТ БАЛА ГНЯВ
Наведен под сълзите на дъжда,
денят със бавни стъпки приближава
към тъмната си вечерна ръжда
и светлината бавно изтънява.
А нашата съдба с камшик в ръце
излива яростта си над мечтите.
Роденото за своя връх сърце
се лута във посоки неоткрити.
Познат ни е вкуса на този ден,
убийствено прилича той на вчера.
Разнася вятър кралския рефрен: ...