Девет бала гняв
ДЕВЕТ БАЛА ГНЯВ
Наведен под сълзите на дъжда,
денят със бавни стъпки приближава
към тъмната си вечерна ръжда
и светлината бавно изтънява.
А нашата съдба с камшик в ръце
излива яростта си над мечтите.
Роденото за своя връх сърце
се лута във посоки неоткрити.
Познат ни е вкуса на този ден,
убийствено прилича той на вчера.
Разнася вятър кралския рефрен:
Щом нямат хляб, със пасти да вечерят!
Избраните, помазани от Бог,
се чувстват като в тронната си зала.
Преливната вълна е с праг висок,
но ще събуди гняв от девет бала.
Очаква ни сърдитият Балкан.
И не за да обстрелваме сърнички,
а ямурлукът, в раклите прибран,
да стане знаме за честта на всички.
Разстрелват ни сълзите на дъжда,
денят от срам във тъмното се крие.
Ако гневът ни хванал е ръжда,
дано солта в очите я изтрие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
