20 jun 2009, 16:22

Деветнайсети юни

  Poesía » Otra
877 0 0

Днес си тръгнах от края на света -

там даже слънцето изгрява от обратната страна.

Всичко върви в обратен ред,

и няма миг, във който всичко да ти е наред.

Но щом усмихнеш се,

пред теб изникват най-засмените лица

и няма как това да не загрее твоята душа.

Дано оставила съм Аз някаква следа,

в този край така различен,

хаплив и някак си по своему идеалистичен.

Приятели, оставам там

и няма как част от мен ще бъде с тях.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...