20 jun 2009, 16:22

Деветнайсети юни

  Poesía » Otra
879 0 0

Днес си тръгнах от края на света -

там даже слънцето изгрява от обратната страна.

Всичко върви в обратен ред,

и няма миг, във който всичко да ти е наред.

Но щом усмихнеш се,

пред теб изникват най-засмените лица

и няма как това да не загрее твоята душа.

Дано оставила съм Аз някаква следа,

в този край така различен,

хаплив и някак си по своему идеалистичен.

Приятели, оставам там

и няма как част от мен ще бъде с тях.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...