Jun 20, 2009, 4:22 PM

Деветнайсети юни

  Poetry » Other
876 0 0

Днес си тръгнах от края на света -

там даже слънцето изгрява от обратната страна.

Всичко върви в обратен ред,

и няма миг, във който всичко да ти е наред.

Но щом усмихнеш се,

пред теб изникват най-засмените лица

и няма как това да не загрее твоята душа.

Дано оставила съм Аз някаква следа,

в този край така различен,

хаплив и някак си по своему идеалистичен.

Приятели, оставам там

и няма как част от мен ще бъде с тях.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...