Jun 20, 2009, 4:22 PM

Деветнайсети юни

  Poetry » Other
884 0 0

Днес си тръгнах от края на света -

там даже слънцето изгрява от обратната страна.

Всичко върви в обратен ред,

и няма миг, във който всичко да ти е наред.

Но щом усмихнеш се,

пред теб изникват най-засмените лица

и няма как това да не загрее твоята душа.

Дано оставила съм Аз някаква следа,

в този край така различен,

хаплив и някак си по своему идеалистичен.

Приятели, оставам там

и няма как част от мен ще бъде с тях.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...