Деветнайсети юни
880
0
0
Днес си тръгнах от края на света -
там даже слънцето изгрява от обратната страна.
Всичко върви в обратен ред,
и няма миг, във който всичко да ти е наред.
Но щом усмихнеш се,
пред теб изникват най-засмените лица
и няма как това да не загрее твоята душа.
Дано оставила съм Аз някаква следа,
в този край така различен,
хаплив и някак си по своему идеалистичен.
Приятели, оставам там
и няма как част от мен ще бъде с тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нана Все права защищены
