Деветомартенско
Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?
Под миглите отглеждам си небе.
В сърцето нося дом където ида.
Усещам мое всякое дете
и в мрака мога слънчице да видя.
Не ми носи цветя. Та аз сама
на Бога съм най-хубавото цвете.
И моят аромат е любовта –
не съхне и не вехне с вековете.
Ще подредя разбития ти ден
и ще съм жрица в черните ти нощи.
Но трябва да си силен като мен
до следващият март, със дата осми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
