ДИС (Деа)
284 6437
9.03.2022 г., 14:10 ч.  

Деветомартенско 

  Поезия
315 9 10

Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?

Под миглите отглеждам си небе.
В сърцето нося дом където ида.
Усещам мое всякое дете
и в мрака мога слънчице да видя.

Не ми носи цветя. Та аз сама
на Бога съм най-хубавото цвете.
И моят аромат е любовта –
не съхне и не вехне с вековете.

Ще подредя разбития ти ден
и ще съм жрица в черните ти нощи.
Но трябва да си силен като мен
до следващият март, със дата осми.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??