......

9 mar 2014, 16:06

Poesía » Otra

469 0 0

В часове на безумие

пламъци адски изгарят покоя

на слънце, залязващо в мен

и се спуска нощта със воя

на вълци, във бяс устремени.

От вика на тишината безкръвна

се ражда денят полужив;

минали сенки на хора изплуват

в зората на моята скръб,

за да напомнят: светът е лъжлив -

зад усмивка лъчезарна

се крие друга - коварна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.