9 мар. 2014 г., 16:06

...... 

  Поэзия » Другая
582 0 0
В часове на безумие
пламъци адски изгарят покоя
на слънце, залязващо в мен
и се спуска нощта със воя
на вълци, във бяс устремени.
От вика на тишината безкръвна
се ражда денят полужив;
минали сенки на хора изплуват
в зората на моята скръб,
за да напомнят: светът е лъжлив -
зад усмивка лъчезарна
се крие друга - коварна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Стоянова Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »