......

9 мар. 2014 г., 16:06

Поэзия » Другая

575 0 0

В часове на безумие
пламъци адски изгарят покоя
на слънце, залязващо в мен
и се спуска нощта със воя
на вълци, във бяс устремени.
От вика на тишината безкръвна
се ражда денят полужив;
минали сенки на хора изплуват
в зората на моята скръб,
за да напомнят: светът е лъжлив -
зад усмивка лъчезарна
се крие друга - коварна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

......

Искате да прочетете повече?

Предложения