bubamara87 (Ирена Стоянова)
10 2
9 мар. 2014 г., 16:06

...... 

  Поэзия » Другая
468 0 0

В часове на безумие

пламъци адски изгарят покоя

на слънце, залязващо в мен

и се спуска нощта със воя

на вълци, във бяс устремени.

От вика на тишината безкръвна

се ражда денят полужив;

минали сенки на хора изплуват

в зората на моята скръб,

за да напомнят: светът е лъжлив -

зад усмивка лъчезарна

се крие друга - коварна.

© Ирена Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??