......

Mar 9, 2014, 4:06 PM

Poetry » Other

571 0 0

В часове на безумие
пламъци адски изгарят покоя
на слънце, залязващо в мен
и се спуска нощта със воя
на вълци, във бяс устремени.
От вика на тишината безкръвна
се ражда денят полужив;
минали сенки на хора изплуват
в зората на моята скръб,
за да напомнят: светът е лъжлив -
зад усмивка лъчезарна
се крие друга - коварна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

......

Want to read more?

Random works