bubamara87 (Ирена Стоянова)
10 2
Mar 9, 2014, 4:06 PM

...... 

  Poetry » Other
503 0 0

В часове на безумие

пламъци адски изгарят покоя

на слънце, залязващо в мен

и се спуска нощта със воя

на вълци, във бяс устремени.

От вика на тишината безкръвна

се ражда денят полужив;

минали сенки на хора изплуват

в зората на моята скръб,

за да напомнят: светът е лъжлив -

зад усмивка лъчезарна

се крие друга - коварна.

© Ирена Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??