23 nov 2008, 11:33

* * * 

  Poesía
376 0 4

               КОСИТЕ

 

 

Косите ти не смея да погаля -

в тях ласка на мълния си вплела.

От нея искам факел да запаля –

да свети на живота ми в тунела

 

 

Косите от пламък ще разроша,

 макар във тях да изгоря.

Живее във мен сега Гавроша –

с душа на утринна зора.

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??