* * *

Nov 23, 2008, 11:33 AM

Poetry

443 0 4

КОСИТЕ
Косите ти не смея да погаля -
в тях ласка на мълния си вплела.
От нея искам факел да запаля –
да свети на живота ми в тунела
Косите от пламък ще разроша,
макар във тях да изгоря.
Живее във мен сега Гавроша –
с душа на утринна зора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works