* * *

23.11.2008 г., 11:33 ч.

Поезия

444 0 4

КОСИТЕ
Косите ти не смея да погаля -
в тях ласка на мълния си вплела.
От нея искам факел да запаля –
да свети на живота ми в тунела
Косите от пламък ще разроша,
макар във тях да изгоря.
Живее във мен сега Гавроша –
с душа на утринна зора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения