4 abr 2014, 23:07

Диаболично

536 0 4
Мотиката на майка ми изчезна   В утрото на спомена се връщам, сънно газя тихата вода, плясъкът ù с болка преобръща в мозъка ми старите неща.   Пламъци от думи неизречени ближат сенките на двора пуст. Всичко тук - на самота обречено - вчера важно – зная наизуст.   Връщат се, прииждат бели птици, кацат на притихналия праг. На сърцето опнатите жици търсят в обичта надежда пак.   Хлопва се врата – нечиста сила пренарежда вътре вечността. Зад вратата в тъмното се скрила и разплела старата метла.   Всяка вещ – премита, подредена – в нов порядък гледа към света, в утринния здрач студено блясва стара коледна елха.   Бъдното несбъднато се вплита в хаоса на някакъв абсурд и не питам, не съвсем не питам липсва ли ми вече нещо тук.   Всяка вещ на мястото си – мига с кухи и изпразнени очи. Но на майка старата мотика тъй и не видях сред тях, уви!   4.04.2014 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...