Apr 4, 2014, 11:07 PM

Диаболично 

  Poetry » Phylosophy
416 0 4
Мотиката на майка ми изчезна
В утрото на спомена се връщам,
сънно газя тихата вода,
плясъкът ù с болка преобръща
в мозъка ми старите неща.
Пламъци от думи неизречени
ближат сенките на двора пуст.
Всичко тук - на самота обречено -
вчера важно – зная наизуст.
Връщат се, прииждат бели птици,
кацат на притихналия праг.
На сърцето опнатите жици ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета All rights reserved.

Random works
: ??:??