30 sept 2008, 14:10

Диагноза

  Poesía
659 0 6

Дълго си мислех, че става от мене поет!

Думите плетох като копанарин кошници и ходех напет.

Със сложни герои римувах вселената.

Рисувах на Слънцето китни премени.

Мислех, че съм достигнал на Байрон поемите.

............................................................................................

Веднъж пред много народ ме изкараха.

Извадих си листа, наежих се, готов да ги смая.

После зачетох!!!!!!!!...

- Има ли в залата доктор? - провикна се някой.

Зашумяха хората. Аз пък спрях недоволен.

- Утре - при мен в кабинета. Важно е! - прошепна ми слушателя доктор.

..............................................................................................

Отидох уплашен.

Преминах си прегледа стриктно.

Получих си диагнозата, описана с пълна анализа.

Гласеше - «СЛАБ ПОЕТ»!...

«Лечение - МУЗОДИАЛИЗА»

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...