Sep 30, 2008, 2:10 PM

Диагноза

  Poetry
652 0 6

Дълго си мислех, че става от мене поет!

Думите плетох като копанарин кошници и ходех напет.

Със сложни герои римувах вселената.

Рисувах на Слънцето китни премени.

Мислех, че съм достигнал на Байрон поемите.

............................................................................................

Веднъж пред много народ ме изкараха.

Извадих си листа, наежих се, готов да ги смая.

После зачетох!!!!!!!!...

- Има ли в залата доктор? - провикна се някой.

Зашумяха хората. Аз пък спрях недоволен.

- Утре - при мен в кабинета. Важно е! - прошепна ми слушателя доктор.

..............................................................................................

Отидох уплашен.

Преминах си прегледа стриктно.

Получих си диагнозата, описана с пълна анализа.

Гласеше - «СЛАБ ПОЕТ»!...

«Лечение - МУЗОДИАЛИЗА»

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...