23 oct 2007, 9:49

Диагнозповед на онкоболен бог

  Poesía
1K 0 6
Разтворих празни длани,
да покажа
кому е нужен огън без любов.
Прогоних и от Ада Юда даже,
защото знам, че вече е готов
да влее своето учение
във вените солено-вкиселЕни.
Спасението на гнили поколения
е тумор в упор в хиляди вселени.

Ръце протегнах, за да викна
за корена на хорското израждане.
Религия, преправена в проситба
ръката стиска, в лъженедояждане.
Това са храмовете -
монолитни,
бетонените, с ниските тавани...
Разперих си ръцете, за да литна -
останаха
с пирони приковани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...