23.10.2007 г., 9:49

Диагнозповед на онкоболен бог

995 0 6
Разтворих празни длани,
да покажа
кому е нужен огън без любов.
Прогоних и от Ада Юда даже,
защото знам, че вече е готов
да влее своето учение
във вените солено-вкиселЕни.
Спасението на гнили поколения
е тумор в упор в хиляди вселени.

Ръце протегнах, за да викна
за корена на хорското израждане.
Религия, преправена в проситба
ръката стиска, в лъженедояждане.
Това са храмовете -
монолитни,
бетонените, с ниските тавани...
Разперих си ръцете, за да литна -
останаха
с пирони приковани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...