Tomad (Тома Кашмирски) Tomad (Тома Кашмирски)
6 179
Oct 23, 2007, 9:49 AM

Диагнозповед на онкоболен бог

  Poetry
994 0 6
Разтворих празни длани,
да покажа
кому е нужен огън без любов.
Прогоних и от Ада Юда даже,
защото знам, че вече е готов
да влее своето учение
във вените солено-вкиселЕни.
Спасението на гнили поколения
е тумор в упор в хиляди вселени.

Ръце протегнах, за да викна
за корена на хорското израждане.
Религия, преправена в проситба
ръката стиска, в лъженедояждане.
Това са храмовете -
монолитни,
бетонените, с ниските тавани...
Разперих си ръцете, за да литна -
останаха
с пирони приковани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0