Диалог
Диалог
Водим диалог със теб,
ужким да се опознаем.
Ти въпрос задаваш ми с финес,
аз ти отговарям.
- Можеш ли от всяка дума
стих да създадаш?
Да редиш красиви фрази,
без да можеш да се спреш?
- О, да, разбира се, че мога.
Мислите ми като река текат.
Но ръцете пишат бавно,
нямат сънхрон със мисълта.
-Е, значи ти си умна поетеса.
И дори красива си като принцеса.
В плен на твоя чар попаднах,
а дали сърцето ти откраднах?
-Да. Открадна го, признавам,
и силно се надявам
да си честен и добър.
Лош ли си, да знаеш,
много ще се каеш.
- Боже мой, каква жена.
Жили с думите като оса.
Че добър съм, ти ще разбереш,
жилото си щом прибереш.
Можем цяла вечер думи да редим.
Да се лъжем, докато се уморим.
Мога за любов да пея,
но да вярвам в нея, вече не умея.
© Звезделина Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ако не вярваш няма да я усетиш никога, а тя е навсякъде..поправи
"създадаш", браво за диалога и поздрав! -
Много харесах този диалог.Усмихна ме,макар на финала да е малко тъжно.Поздрав с усмивка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И така: мъжете много да внимават,
щом имат насреща си поетеса - жена!