9.06.2009 г., 8:08

Диалог

703 0 3

 

                                                   Диалог

Водим диалог със теб,

ужким да се опознаем.

Ти въпрос задаваш ми с финес,

аз ти отговарям.

- Можеш ли от всяка дума

стих да създадаш?

Да редиш красиви фрази,

без да можеш да се спреш?

- О, да, разбира се, че мога.

Мислите ми като река текат.

Но ръцете пишат бавно,

нямат сънхрон със мисълта.

-Е, значи ти си умна поетеса.

И дори красива си като принцеса.

В плен на твоя чар попаднах,

а дали сърцето ти откраднах?

-Да. Открадна го, признавам,

и силно се надявам

да си честен и добър.

Лош ли си, да знаеш,

много ще се каеш.

- Боже мой, каква жена.

Жили с думите като оса.

Че добър съм, ти ще разбереш,

жилото си щом прибереш.

Можем цяла вечер думи да редим.

Да се лъжем, докато се уморим.

Мога за любов да пея,

но да вярвам в нея, вече не умея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна ме този диалог!
    И така: мъжете много да внимават,
    щом имат насреща си поетеса - жена!
  • Ако не вярваш няма да я усетиш никога, а тя е навсякъде..поправи
    "създадаш", браво за диалога и поздрав!
  • Много харесах този диалог.Усмихна ме,макар на финала да е малко тъжно.Поздрав с усмивка!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...