Диалог
Диалог
Водим диалог със теб,
ужким да се опознаем.
Ти въпрос задаваш ми с финес,
аз ти отговарям.
- Можеш ли от всяка дума
стих да създадаш?
Да редиш красиви фрази,
без да можеш да се спреш?
- О, да, разбира се, че мога.
Мислите ми като река текат.
Но ръцете пишат бавно,
нямат сънхрон със мисълта.
-Е, значи ти си умна поетеса.
И дори красива си като принцеса.
В плен на твоя чар попаднах,
а дали сърцето ти откраднах?
-Да. Открадна го, признавам,
и силно се надявам
да си честен и добър.
Лош ли си, да знаеш,
много ще се каеш.
- Боже мой, каква жена.
Жили с думите като оса.
Че добър съм, ти ще разбереш,
жилото си щом прибереш.
Можем цяла вечер думи да редим.
Да се лъжем, докато се уморим.
Мога за любов да пея,
но да вярвам в нея, вече не умея.
© Звезделина Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако не вярваш няма да я усетиш никога, а тя е навсякъде..поправи
"създадаш", браво за диалога и поздрав! -
Много харесах този диалог.Усмихна ме,макар на финала да е малко тъжно.Поздрав с усмивка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И така: мъжете много да внимават,
щом имат насреща си поетеса - жена!