19 jul 2023, 12:33

Диалог 

  Poesía » De humor
637 2 2
Развиделява се, настъпва ден.
Отварям черепната си кутия.
Погалвам мозъка, той промърморва уморен:
„На работа ще да се ходи - не на мене тия…“
-Ти лъжеш се приятелю - му казвам. Аз знам.
Днес е почивен ден - за почест и за слава.
Ти разум си почти на гений, но си малко сам.
Не искаш ли да си побъбрим - открито и направо?
Гнездят ли в теб мечти? Гнездо ли си или пък друг придатък?
-Гнездят… Нали мечтите са крилати.
Летят си във високото, почти не спят
и хранят се от мислите на твоя разум клет ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??