ДИАЛОГ С ДУШАТА
Попитах днес боли ли я душата,
че толкоз скърби преживя,
загуби брат и майка, и баща,
и пак живя, но в самота.
Смирена и прощаваща до край,
мъката и болката познала
и днес отново пак сама е,
но истините от живота е разбрала.
Сега е ред за равносметка
какво си дал, какво получил,
дали обичал си по сметка
или истинската обич си научил.
Ако си дал поне частица радост
и хората със щастие огрял,
и вдъхвал си от свойта младост
ти никога не ще си остарял.
Макар годините във надпревара
шеметно изнизват се и бързат,
не променят те духа, а календара,
духовете нямат възраст.
Те не подвластни са на -края-,
не знаят граници, прегради,
устремени със любов в безкрая
безсмъртни са и вечно млади.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados