8 feb 2013, 14:38

Диалог с куче 

  Poesía
1101 0 17

Гледаш ме в очите - тъй познати!

Виеш, виеш - питаш - чедо мило!

Питаш ме къде и как е тате:

в лозето не идва, а април е.

 

Крис, не вий така, ще вия с тебе!

Вия Крис, но в мен, и по човешки.

Само той наричаше ни "чедо",

и разбирам колко ти е тежко.

 

Крис, когато ти се разболя

със сълзи за теб заплака тате.

Теб спасихме, него - не можах...

Сам сами сме, Крис, от днес нататък.

 

Крис, не вий така, ще полудея!

Моля ти се Крис, не вий така!

Трябва, Криси, с теб да оживеем.

Двама сме - най-близки на света.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??