8 feb 2013, 14:38

Диалог с куче

  Poesía
1.5K 0 17

Гледаш ме в очите - тъй познати!

Виеш, виеш - питаш - чедо мило!

Питаш ме къде и как е тате:

в лозето не идва, а април е.

 

Крис, не вий така, ще вия с тебе!

Вия Крис, но в мен, и по човешки.

Само той наричаше ни "чедо",

и разбирам колко ти е тежко.

 

Крис, когато ти се разболя

със сълзи за теб заплака тате.

Теб спасихме, него - не можах...

Сам сами сме, Крис, от днес нататък.

 

Крис, не вий така, ще полудея!

Моля ти се Крис, не вий така!

Трябва, Криси, с теб да оживеем.

Двама сме - най-близки на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...