8.02.2013 г., 14:38 ч.
Диалог с куче
Гледаш ме в очите - тъй познати!
Виеш, виеш - питаш - чедо мило!
Питаш ме къде и как е тате:
в лозето не идва, а април е.
Крис, не вий така, ще вия с тебе!
Вия Крис, но в мен, и по човешки.
Само той наричаше ни "чедо",
и разбирам колко ти е тежко.
Крис, когато ти се разболя
със сълзи за теб заплака тате.
Теб спасихме, него - не можах...
Сам сами сме, Крис, от днес нататък.
Крис, не вий така, ще полудея!
Моля ти се Крис, не вий така!
Трябва, Криси, с теб да оживеем.
Двама сме - най-близки на света.
© Цонка Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Разплака ме!
-
Много мило, че си тук, Мария! Благодаря за прочита и споделянето!
-
И аз разбирам...
И ще помълча... -
Благодаря ти, Петя! Благодаря на всички, които посещават моята страничка! Светли празници!!!
-
Удря и милва едновременно,много ме развълнува, Цоне!
-
Обичам гости!!!Добре ми дошли, Ивон, Илко, Виктор!!!
-
!
-
Затрогващо е!
-
Благодаря ти, Смиф, за споделянето!
-
Докосва.
-
Благодаря ви: Рай, Доче, Роси, Иван!Благодаря на всички, които прочетоха!
-
Силните чувства раждат силни творби. Моите съболезнования!
-
!!!
-
Тъжен диалог,стиска за гърлото...
-
Ако можеха да говорят...
-
Моя приятелка ме помоли да я придружа до лозето им, за да нахраним кучето, за което се грижеше баща и... Това се случи преди години, но сцената е незабравима. И стихотворението е писано преди години, но го публикувам за първи път. Благодаря за прочита и коментара, Вики!
-
Реалистично и затрогващо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
