anvedi (Ани Виделова)
69 226
24 dic 2010, 16:52

Диалогът невъзможен 

  Poesía » Otra
821 0 3

 

 

Диалогът  невъзможен

 

 

Защо ли се спря? Искаш с мен да говориш?

Проблеми ли имаш? Е, хайде, добре.

Години изминаха - няма да спорим.

Да седнем за малко на чаша кафе.

 

Попита ме как съм. Признавам - не зная...

От работа - вкъщи. Така си върви

животът. Минава, все тича стремглаво -

старея по малко, а виждам и ти.

 

Децата ли? Учат. Не ме слушат много.

Пораснаха вече, поемат по път.

Защо не ги търсиш? Не ти ли е болно?

Не казват, но липсва им близката кръв.

 

А ти? Все така ли ще гониш Михаля? -

прехапвам уста - необмислен въпрос.

Празнуваш ли Коледа сам, без децата?

Къде търсиш смисъла в този живот?

 

Дали не е празен, щом нямал си порив

за помощ над детски, невръстни души?

Мълчиш ли? Защо? Оправдавай се с Господ

или със съдбата, че вечно греши.

 

Кафето не пиеш и вече изстина.

Не, не исках да се почувстваш  глупак.

По Коледа просто ми иде да викам...

Ще ставам, че... чакат ме пак...

 

 

 

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Весели празници, много добре излят стих
  • Много е хубав стихът ти - наистина много ми хареса!
    А за съжаление животът ни предлага и такива сценарии...
    Весели празници ти желая, Ани!
  • просълзи ме...истинско откровение...и въпреки...Весели!!!
Propuestas
: ??:??