6 sept 2013, 23:49

Диамантената алея

736 0 0

Ела във ранен час на любовта
на диамантената алея,
в пробуждането на есента,
която пее ми за нея -

за нея, пак - за любовта,
ела и зная, ще се срещнем -
дали в прегръдка на листа,
или в разцепен кестен,

важно е да е сега,
важно е в сърцето,
важно е да си една
и аз да съм момчето,
от което не заспа...

в онази твоя предна нощ -
от мечти целувана
или от моите очи,
за сърцата ни ще е разкош
само на утрото парфюма,
от който пак тази любов
се роди -
непомилвана все още от ръце.

Ела на диамантената алея
и остани,
защото есента пак ми пее -
за теб,
да, погледни
как немея
и се топи
времето,
което ни дели -
в чувствата положителни!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...