6 сент. 2013 г., 23:49

Диамантената алея

732 0 0

Ела във ранен час на любовта
на диамантената алея,
в пробуждането на есента,
която пее ми за нея -

за нея, пак - за любовта,
ела и зная, ще се срещнем -
дали в прегръдка на листа,
или в разцепен кестен,

важно е да е сега,
важно е в сърцето,
важно е да си една
и аз да съм момчето,
от което не заспа...

в онази твоя предна нощ -
от мечти целувана
или от моите очи,
за сърцата ни ще е разкош
само на утрото парфюма,
от който пак тази любов
се роди -
непомилвана все още от ръце.

Ела на диамантената алея
и остани,
защото есента пак ми пее -
за теб,
да, погледни
как немея
и се топи
времето,
което ни дели -
в чувствата положителни!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...