Дихание
Две тела горещи,
допрели се едно до друго,
на тиха музика и ароматни свещи,
фантазия ли бе или пък чудо.
И тъй родиха се мечтите,
за сливането на телата,
на влюбените във очите,
свят, вселена и душата.
Устните докосваха се с трепет,
магията подаде им ръка,
получи се вселенски шепот,
понесоха се като лодка по река.
Ръце и шия, гръд гореща,
божествени бедра,
и май нашепваха си нещо,
Небе, природата и цветните ядра.
Страст изгаряща, пламтяща,
две души се извисиха, слънце,
нуждата от ласки е крещяща,
нежното любовно зрънце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
