9.09.2007 г., 14:24

Дихание

669 0 2

Две тела горещи,

допрели се едно до друго,

на тиха музика и ароматни свещи,

фантазия ли  бе или пък чудо.

 

И тъй родиха се мечтите,

за сливането на телата,

на влюбените във очите,

свят, вселена и душата.

 

Устните докосваха се с трепет,

магията подаде им ръка,

получи се вселенски шепот,

понесоха се като лодка по река.

 

Ръце и шия, гръд гореща,

божествени бедра,

и май нашепваха си нещо,

Небе, природата и цветните ядра.

 

Страст изгаряща, пламтяща,

две души се извисиха, слънце,

нуждата от ласки  е крещяща,

нежното любовно зрънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....