Sep 9, 2007, 2:24 PM

Дихание

  Poetry
671 0 2

Две тела горещи,

допрели се едно до друго,

на тиха музика и ароматни свещи,

фантазия ли  бе или пък чудо.

 

И тъй родиха се мечтите,

за сливането на телата,

на влюбените във очите,

свят, вселена и душата.

 

Устните докосваха се с трепет,

магията подаде им ръка,

получи се вселенски шепот,

понесоха се като лодка по река.

 

Ръце и шия, гръд гореща,

божествени бедра,

и май нашепваха си нещо,

Небе, природата и цветните ядра.

 

Страст изгаряща, пламтяща,

две души се извисиха, слънце,

нуждата от ласки  е крещяща,

нежното любовно зрънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...