Sep 9, 2007, 2:24 PM

Дихание

  Poetry
672 0 2

Две тела горещи,

допрели се едно до друго,

на тиха музика и ароматни свещи,

фантазия ли  бе или пък чудо.

 

И тъй родиха се мечтите,

за сливането на телата,

на влюбените във очите,

свят, вселена и душата.

 

Устните докосваха се с трепет,

магията подаде им ръка,

получи се вселенски шепот,

понесоха се като лодка по река.

 

Ръце и шия, гръд гореща,

божествени бедра,

и май нашепваха си нещо,

Небе, природата и цветните ядра.

 

Страст изгаряща, пламтяща,

две души се извисиха, слънце,

нуждата от ласки  е крещяща,

нежното любовно зрънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...