Sep 9, 2007, 2:24 PM

Дихание

  Poetry
670 0 2

Две тела горещи,

допрели се едно до друго,

на тиха музика и ароматни свещи,

фантазия ли  бе или пък чудо.

 

И тъй родиха се мечтите,

за сливането на телата,

на влюбените във очите,

свят, вселена и душата.

 

Устните докосваха се с трепет,

магията подаде им ръка,

получи се вселенски шепот,

понесоха се като лодка по река.

 

Ръце и шия, гръд гореща,

божествени бедра,

и май нашепваха си нещо,

Небе, природата и цветните ядра.

 

Страст изгаряща, пламтяща,

две души се извисиха, слънце,

нуждата от ласки  е крещяща,

нежното любовно зрънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...