20 ago 2010, 19:50

Дилема

  Poesía
1K 0 2

 

 

 

Дилема страшна бори ни в съня -
да тръгнем ние или да останем,
осиротели чувствата кънтят
като във стара лента - филм от лани.

Да бъдем ние или някой друг? -
забравили за малката надежда,
че ще сме все по-силни всеки път,
когато в любовта оглеждаме се.

И после тихо да се приютим
във градската бърлога до паважа
и да опитаме да си простим,
че там, на моста, сме се смели даже...

 

/18.08.2010г./

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ивайло, оглеждаме се във всеки стон на душата си, за да се намерим нови за бъдещето! Радвам се, че се отби и сподели!
    Галя, Благодаря и на теб! Заповядай пак!
  • Кристално чиста философия: че сме сме по-силни всеки път, когато в любовта си, се огледаме. И по-слаби, понякога, Апи. Поздравления и за този въздействащ стих. Ив

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....