Aug 20, 2010, 7:50 PM

Дилема

  Poetry
1K 0 2

 

 

 

Дилема страшна бори ни в съня -
да тръгнем ние или да останем,
осиротели чувствата кънтят
като във стара лента - филм от лани.

Да бъдем ние или някой друг? -
забравили за малката надежда,
че ще сме все по-силни всеки път,
когато в любовта оглеждаме се.

И после тихо да се приютим
във градската бърлога до паважа
и да опитаме да си простим,
че там, на моста, сме се смели даже...

 

/18.08.2010г./

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ивайло, оглеждаме се във всеки стон на душата си, за да се намерим нови за бъдещето! Радвам се, че се отби и сподели!
    Галя, Благодаря и на теб! Заповядай пак!
  • Кристално чиста философия: че сме сме по-силни всеки път, когато в любовта си, се огледаме. И по-слаби, понякога, Апи. Поздравления и за този въздействащ стих. Ив

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...