20 авг. 2010 г., 19:50

Дилема

1K 0 2

 

 

 

Дилема страшна бори ни в съня -
да тръгнем ние или да останем,
осиротели чувствата кънтят
като във стара лента - филм от лани.

Да бъдем ние или някой друг? -
забравили за малката надежда,
че ще сме все по-силни всеки път,
когато в любовта оглеждаме се.

И после тихо да се приютим
във градската бърлога до паважа
и да опитаме да си простим,
че там, на моста, сме се смели даже...

 

/18.08.2010г./

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ивайло, оглеждаме се във всеки стон на душата си, за да се намерим нови за бъдещето! Радвам се, че се отби и сподели!
    Галя, Благодаря и на теб! Заповядай пак!
  • Кристално чиста философия: че сме сме по-силни всеки път, когато в любовта си, се огледаме. И по-слаби, понякога, Апи. Поздравления и за този въздействащ стих. Ив

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...