20 авг. 2010 г., 19:50

Дилема

1K 0 2

 

 

 

Дилема страшна бори ни в съня -
да тръгнем ние или да останем,
осиротели чувствата кънтят
като във стара лента - филм от лани.

Да бъдем ние или някой друг? -
забравили за малката надежда,
че ще сме все по-силни всеки път,
когато в любовта оглеждаме се.

И после тихо да се приютим
във градската бърлога до паважа
и да опитаме да си простим,
че там, на моста, сме се смели даже...

 

/18.08.2010г./

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ивайло, оглеждаме се във всеки стон на душата си, за да се намерим нови за бъдещето! Радвам се, че се отби и сподели!
    Галя, Благодаря и на теб! Заповядай пак!
  • Кристално чиста философия: че сме сме по-силни всеки път, когато в любовта си, се огледаме. И по-слаби, понякога, Апи. Поздравления и за този въздействащ стих. Ив

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...