20 ago 2006, 8:18

ДИЛЕМА

  Poesía
1.4K 0 20

Стрела долетя

прободе гърдите

и там се загнезди

дълбоко

 

тръпчиви наля

страсти в очите от

солени, измамни

желания

 

кръвта закипя

усетила пулса

на старо и дъхаво

вино

 

дъхът занемя

от страха да не би

мигът да изчезне

завинаги

 

почувствала плам,

че спомен се връща

поспря и попита

сърцето си

да стори ли грях

или грях бе това

да бъде сама пак във
дните си...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...