23 dic 2018, 20:15

Дилема

1.9K 4 20

Във миг животът ми се срина,

угаснаха копнежи и мечти.

Надеждата нанякъде замина

и слънцето ми вече не блести.

В полусън редят се бавно дните,

потънали във лепкав мрак.

Самотно-тъжни са нощите,

сънят отново бяга пак.

Без тебе търся начин,

живота как да продължа.

Но смисълът ми нещо бяга.

Без теб да продължа е

жалко съществуване.

И блъска се във мен един въпрос.

Дали да изживея живота празен

или да сме заедно във вечността?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севделин Порчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасни думи!Красивото се крие в сърцето,за да ни пази дори от самите нас. Да живееш с щастливи спомени е удоволствие и награда за мъката от раздялата
  • Много трогателно, много болка!Но животът е да се живее.
  • Силно и истинско!
  • Много силно...!!!
  • Изборът е лесен - преглъщаш и продължаваш. На кой, колкото - толкова. Няма нищо вечно. И понеже животът е мимолетен - използваш го до когато може и го осмисляш както можеш със спътници или сам. Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...